Неделя, 22 ноември 2026 | Асеновград Предимно облачно 6°
Руският министър на отбраната казва на подчинените си: - Американците ни предлагат да ни помогнат в разоръжаването. Искат да им изпратим половината си танкове да ги нарежат и претопят на техни разноски. - Е, няма лошо... - Ама май е по-добре да им пратим ракетите. - Защо? - Ами на танковете трябва да им плащаме транспорта, а ракетите ще ги засилим на собствен ход.
Политически 4,658 прегледа
Следващ →

Още вицове

Директор си ляга с младата си секретарка. Посред нощ той я събужда й казва: - Мила, отивам в банята. - Защо трябваше да ме будиш? Само за да ми кажеш това ли? - Просто исках да те помоля да ми запазиш мястото до тебе. - Гонзо с топката, напредва удар, топката лети право към коментаторската кабина! Минута по късно: - Шледжашта смяна в шсъстажа на гостите. Едно семейство живеело близо до ЖП линиите и имали голям проблем..всеки ден когато влака минавал се получавали страхотни вибрации и гардероба им се разтрепервал жестоко аха да се разпадне..много било неприятно. Един ден, когато мъжа заминал в командировка , съпругата се обадила на дърводелец. Дошъл майстора гледал, гледал гардероба ама не можал да види от къде скърца и решил да влезе вътре та като мине влака по точно да "диагноститира" проблема. Влязъл той , а нещеш ли в този момент се прибира съпруга... гледа мъжки обувки в коридора и побеснял... -Каде е... ? гневно извикал на жената и докато тя си отвори устата отворил гардероба, а вътре човека се хванал за една закачалка го гледа изплашено... - Абе ей , кво прайш ти тука ве? ? ? -... А аз и да ти кажа , че чакам влака сигурно няма да ми повярваш... ! ! ! Дядо лежи на смъртен одър. В един момент обаче усеща мирис на топла погача, който се носи из къщата. Това тутакси изостря сетивата му, изведнъж изпитва силен апетит, жаждата му за живот се връща, той скача на крака, бързо отива в кухнята и посяга да си отчупи от топлата пита. В този момент обаче бабата го плясва през ръцете и му изкрещява: - Не пипай, бре – това ти е за погребението! - Скоро ще бъдем щастливи! - Да, остават някакви две седмици само. - Колко щеше да е хубаво ако беше утре... - Невъзможно, скъпа, не само ние с теб се развеждаме.