Нашенец отива на гости на добър приятел в Белград . Оня доста се бил замогнал покрай ембаргото и живеел в палат, с басейни, прислужнички. Яли, пили, разказвали си как са прекарвали незаконно гориво през границата и т.н.
Станало време за лягане. Сърбина попитал нашия:
- Ова е твоя соба, сакаш ли да спиш с бебо?
- Не, не , изморен съм, пък и ако се разплаче бебето през ноща ... не, по-добре да съм сам.
На сутринта го събудило дърпането на пердетата, опулил се нашият и видял една пищна мадама с оскъдно бельо, с дълги крака, добре оформен бюст, дълги черни коси ... нашият овесил език като разгонен пес.
Тя го погледнала със страстните си очи, усмихнала се и прошепнала хващайки го за ръката:
- Добро утро, я съм Бебо.
- А, я съм Путьо - отвърнал нашият.
Във училището.
- Деца, днес ще ходим на строеж. За да сте в безопасност ще ви помоля да си сложите каските които ще ви дадат там. Защото познавам едно момченце, което беше без каска и когато тухла падна на главата му то почина... Но, познавам и едно момиченце и когато тухла падна на главата, каската я предпази, и тя само се усмихна и продължи!!!
От задните чинове се обажда едно момче.
- А-а-а-а, знам я! От нашия вход е. Още ходи с каска и се хили!!!