1942. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита:
- Още ли не са ви заточили, др. Жуков?
и отминава, пушейки си луличката.
Жуков треперещ се прибира у дома, приготва си багажа, сбогува се със семейството и сяда да чака. Чака ден, два - никой не идва…
1943. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита:
- Още ли не са ви застреляли, др. Жуков?
и отминава, пушейки си луличката.
Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака…
1944. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита:
- Още ли не са ви застреляли, др. Жуков?
и отминава, пушейки си луличката.
Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака…
1945. Кремъл. Балът на победата. Сталин държи реч и завършва:
- И през цялото време на войната на нас не ни изневеряваше чувството за хумор. Нали така, др. Жуков?
Иванчо и Марийка си играят навън. Първия ден Иванчо и Марийка решават да се качат на едно дърво и да си играят.
Иванчо казал:
- Ти мини първа.
Щом тя минала Иванчо погледнал под полата й.
На втория ден пак така, на третия също, на четвъртия пак така. Да обаче майката на Марийка й писнало все Иванчо да гледа под полата й. И веднъж, когато Марийка чакала Иванчо майката казала:
–Марийке, когато Иванчо дойде да си свалиш полата надолу.
–Спокойно мамо аз вече я свалих.