Имало едно време една блондинка. Тя имала два коня, но не можела да ги различава. За това един ден блондинката отишла при своята съседка за съвет.
- Сложи някакъв белег на ушите им - казала съседката.
На следващият ден обаче блондинката отново отишла при съседката си и казала:
- Вчера сложих белег и на двата коня и сега пак не мога да ги различа един от друг.
- Тогава отрежи опашката на единия кон малко по-къса от опашката на другия.
На следващият ден блондинката пак потърсила съвет:
- Пак направих това, което ми каза, но днес опашките и на двата коня са еднакво дълги и пак не мога да ги различа един от друг!
- Ами, тогава измери ги - може би единият кон е малко по-висок от другия - предположила услужливата съседка.
- Ти си права - черният кон е по-висок от белия!
В същият ден, в който дъщерята получила шофьорска книжка, баща й я помолил да го повози. Тя се съгласила. Широко усмихнат той се качва отзад, на седалката зад шофьора.
- Ама, татко, защо не седнеш отпред, до мен? - пита дъщерята.
- Чаках този момент 15 години, от онова време, когато беше малко дете. Сега вече е мой ред да седя зад тебе и да ритам с крака по седалката.