Понеделник, 23 ноември 2026 | Асеновград Предимно облачно 6°
Ходи си милиционерът през парка. Тъмно е. Приближава един храст, от който се чуват пъшкания и стенания. С плътен и респективен глас пита: - Вие там - по любов или насила? - По-любов! - отговорил му мъжки глас. - Ти, мъжът, да мълчиш , не питам теб. - По-любов! - отговорил му женски глас. Продължил пазителят на реда по пътеката и стигнал втори храст. С плътен и респективен глас пак пита: - Вие там - по любов или насила? - По-любов! - отговорил му мъжки глас. - Ти да мълчиш , не питам теб. - По-любов бе сладък,по-любов! - отговорил му друг мъжки глас. С разбирателен поглед пак продължил по пътеката. Стига трети храст. Запъхтяни стенания. Страст голяма. Задал дежурният въпрос: - Вие там - по любов или насила? - По-любов! - отговорил му мъжки глас. - Ти да мълчиш , не питам теб. - Че кой питаш.То тук друг няма.
Други 3,162 прегледа
Следващ →

Още вицове

Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината! Двама мъже пикаят в една тоалетна, единият нормално, а другия - като лейка. Първият запитал лейкаджията: - Защо пикаеш така? А той му отговорил: - Защото снощи ми правиха свирка и затова. - Ами какво от това, и на мене ми правиха, но си пикая нормално - казал първия. - Ми хубаво, ама мойта беше гнуслива и го държеше с две вилици. "Фанта - с вкус на портокал." Все още не мога да разбера кое именно придава този неповторим вкус. Дали водата със захар и въглероден диоксид, дали регулатора на киселинноста или стабилизатора E412. А може би идва от антиоксиданта аскорбинова киселина? Въпреки, че най-вероятно, причината е оцветителите E104 и Е160А ... Не, сигурно все пак е натриевият бензоат! Докато най-добрите романи и филми се наричат "Bestselleri", а не "Bestdownloadri" не виждам никакъв смисъл от АСТА! :) В сервиза на "Мобиком" влизат двама: здрава мутра, цялата в злато и мъничък, омачкан интелигент. Мутрата се приближава към гишето, на което пише "Приемане и издаване на поръчки", вади един мобифон от джоба, трясва го на плота и казва: - Що за шибанящина е тва!!!! Зад гърба му притичва интелигентът, промушва глава в прозорчето и казва: - Извинете, господин Петров пита, защо не му работи мобифона... Девойката, която стои от другата страна на прозорчето, взима телефона и отива да провери. След известно време се връща и подава на мутрата друг телефон с думите: - Вашият се е счупил, моля вземете този... Мутрата взима телефона, поглежда го и казва: - Що за шибанящина е тва!!!! Интелигентът: - Господин Петров пита, как му се сменя батерията....