Заекът вижда на поляната вълка. Внимателно се показва от храста и плахо пита:
- Как си, Вълчо, почиваш ли си?
- А, не, попаднах в един капан.
- И какво си си проснал мръсната кожа насред гората, гад с гад?
Не съм извършил кражбата, господин съдия. Бог ми е
свидетел! - казва подсъдимият.
- Съжалявам, но този свидетел не можем да призовем, тъй като
няма постоянен адрес - отговаря му съдията.