Понеделник, 23 ноември 2026 | Асеновград Предимно облачно 6°
Урок по литература. Учителката задава въпроси: - Сега ще изучаваме творчеството на най-големия български писател, който същевременно е и поет. Кой е той - подсказвам, името започва с В и завършва на в. Петърчо: - Вазов! - Браво Петърчо, харесва ми логическото ти мислене! По-нататък ще изучаваме поезията на виден поет, който е умрял от туберкулоза. Подсказвам - името започва със С и завършва на и. Марййка: - Смирненски! - Браво Марийке. Харесва ми логическото ти мислене! Иванчо вдига ръка: - Госпожо, кой е този писател, на който името започва с Х и завършва с Й? - Марш навън и утре с баща си тук! Иванчо тръгва към вратата и пътьом казва: - Хемингуей г-жо, но ми харесва логическото Ви мислене..
Иванчо и Марийка 4,671 прегледа
Следващ →

Още вицове

Влиза човек в магазина: - Килограм маслини. Продавача: - Да ви ги пакетирам ли? - Не. Ще си ги търкалям до вкъщи! Влиза Генко вкъщи и от вратата вика на тъща си: - Сипи ми, мамо, една малка ракия. - Ти в ред ли си? - Ще ти дам пет лева! Тъщата се навила и сипала ракия. - Мамо, я ми сипи още една ракийка... - Минаваш всяка граница! - Ето ти десет лева... Тъщата взела парите и сипала още ракия. - Мамо, я да изпием по една ракийка заедно. Ще ти дам още десет лева! Тъщата се съгласила и пила една ракия. - А ще може ли един шамар да ти отвъртя! - Ами ти не си в ред?!?! - Сто лева ще ти дам! Тъщата се съгласява и Генко и ударил един як шамар...с цялата си душа. В този момент звъни телефона, а там жена му: - Скъпи, даде ли на мама пенсията? - Точно й я давам, скъпа... В училище Иванчо казва на Марийка: - Марийке дай ми твоя химикал, а аз ще ти дам моя. - Защо бе Иванчо? - Ами моя прави много грешки. Говорят си двама приятели: - Гледам, че колата ти постоянно е пред входа. Никъде не пътуваш, да не се е развалила? - Не, не се е развалила, на много добро място съм паркирал и не смея да я местя, че да не ми вземат мястото. Затворник на електрическия стол започва да хълца точно преди да изпълнят присъдата. - Някакви последни желания? – пита директорът на затвора. - Да, хлъц. Можете ли, хлъц, да ме уплашите?