Вицет — Асеновград

Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита: - Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание? - Има, защо да няма. Всички хора са смъртни и аз не съм вечен...

Разни 03.10.2017 2,553 прегледа

Следващ →

Още вицове

Млад водещ: - Здравейте, уважаеми зрители! Вие гледате предаването "Забравени имена". Днес гости са ни Володя Стоянов и Радо Шишарката, а първият въпрос на публиката е кой, от вас, кой е? Чък Норис дели прането си на три: бяло, цветно и петна от кръв. Купил си Вълчо мотор. Още на първия ден в гората решил да се изфука. Видял заека и му казал: - Зайо, айде да се возим! - Добре бе Вълчо. Качили се те на мотора и вълка запалил и тръгнали с бясна скорост по горската пътечка. Вълкът вдигнал 100 км в час и пита: - Зайо, напика ли се от страх бе? - Не бе, не бе! Вдига вълкът 200 км в час. - Напика ли са бе? - Абе много бавно караш бе!-казал зайо. Вдига вълка 300 км в час. - Напика ли са бее? - Неее. - Е ся ше са насереш кат ти кажа че нямам спирачки! - Докторе, защо моя мъж говори на сън? - Вероятно госпожо, не му давате да се обади през деня! Петър Стоянов излязъл за сутрешния си крос. Когато решил да се прибере, забелязъл че е забравил да си вземе ключа. Тропа на вратата: - Антонина, Антонина, отвори ми! Г-жа Стоянова, все още сънена, явно не познала президента: - Кой е? - ТОЙ Е!