Четвъртък, 8 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 25°
Началникът на затвора се кара на надзирател: - Как, по дяволите, е избягал затворникът от 28-а килия? - Ами, шефе имаше си ключ от килията. - Как е успял да ти го открадне? - Не го е крал, съвсем честно си го спочели човекът на карти.
Разни 2,713 прегледа
Следващ →

Още вицове

Срещат се двама глухонеми, единият е с гипсирана ръка. Протича следния диалог между тях с жестове: - Какво е станало с ръката? - Не искам да разказвам... - Хайде де, разкажи... - Уф, вече разказвах.. - Хайде! Хайде! - Ами..запознах с едно разкошно момиче, разкошно - секси, големи гърди, спортистка. И стигнахме до първата нощ, луда нощ направо! Такива скорости, пози, и в камасутра няма да намериш. Незабравима нощ беше, накратко. - А за позите разкажи по-подробно! - Няма, вече съм разказвал за тях. - Разкажи де! - Щом съм казал не, значи не. - ...Добре де...а ръката как счупи? - Когато разказвах, тогава и счупих. Слънчев бряг. Един симпатяга си тръгва, сяда в колата и през прозореца се прощава с хубаво засукано маце, с което се чукали през това време. Преди да даде газ и да потегли и казва: - Да знаеш, доларите, дето ти платих, са фалшиви, та по-умно с тях! - Добре скъпи, ще го имам вредвид, но и ти да знаеш, СПИНА, дето ти го натресох е истински.. Оптимистът твърди, че живеем в най-добрия свят, а песимистът се страхува, че е така. - Джеймс Бранч Кабел Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк - Ела при мен - каза вълкът. Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот. - Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще. Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея. Няколко борци се возят в лимузината си. През това време по тротоара минава една монахиния. Изведнъж лимузината спира, борците слизат, вадят бухалките от багажника, пребиват монахинята и единият се извиква: - А са да те видиме бе, Батман!