Вицет — Асеновград

Един рицар трябвало да замине на война. Тогава той сложил девствен пояс на жена си и повикал най-верния си приятел: - Ето ти ключа от най-голямото ми съкровище - казал му той. - Давам ти го, защото не се съмнявам в твоята честност. Ако не се върна, отключи пояса една година след моята смърт. Тръгнал рицарят и след малко дочул конски тропот. Приятелят му препускал стремително след него. - Какво има? - попитал рицарят. - Станала е грешка, сър, дали сте ми друг ключ!

Любими Герои 03.10.2017 3,780 прегледа

Следващ →

Още вицове

Иванчо се явява на изпит по анатомия, ама не знае нищо. Профсорът разбрал това и казал: - Ако легнеш на масата вместо труп, по който да изпитвам студентите, ще ти пиша 3. Иванчо се съгласил. Съблякъл се, легнал и го покрили с чаршаф. Влиза Марийка и й се пада да говори за мъжки полов член. Професорът открива само члена и Марийка възкликва: - Че кога е умрял Иванчо? Професорът се опулил: - От къде разбра пък, че е Иванчо? - Само аз в института имам такова червило. Голяма опашка пред сергия плод-зеленчук. Наредили се много жени и само 1 мъж се подавал от края на колоната. Първата жена казала: - Дайте ми 1 кг. краставици ама нали така по криви! Втората казала: - Дайте ми ч кг. краставици ама нали така с повече пъпчици! Третата казала: - Дайте ми 1 кг. краставици ама нали така по дебели! Накрая мъжът не издържал и се провикнал: - Абе на мене ми сипи 1 кило краставици...аз ще ги ям... Служителят в крематориума невнимателно кихна - а сега не знае, кой къде е... В препълнен трамвай младеж отстъпва мястото си на симпатична девойка. Тя сяда, и след малко размисъл казва: - Извинете, Вие сте отскоро в София? - Да, но как разбрахте? - Как ли? Ами отстъпихте ми място! - А Вие сте софиянка-коренчка! - Да, наистина. А как се досетихте? - Даже благодаря не казахте. Едно конче както се разхождало из гората изведнъж дочуло тежки стенания. Приближило се и видяло едно зайче седнало там и тежко проплаквало: - Меечо, меечо. Кончето се приближило и го попитало: - Защо плачеш? А зайченцето продължило: - Меечо, меечо. Кончето отново го попитало: - Но, защо плачеш Мечо го няма? А зайчето отново започнало: - Меечо, меечо. Тогава кончето се ядосало, отдалечило се и като се засилило към зайчето, то се отдръпнало и кончето паднало в пропастта. Тогава зайчето отново започнало да плаче: - Коонче, коонче.