Жена се прибира късно вечерта през парка. Гледа зад нея върви мъж. Ускорява крачките, той също. Започва да тича, и той започва. Хвърля си чантата, поглежда – той продължава да тича. Захвърля си палтото, но той я настига и й се нахвърля.
— Господине, нямам никакви пари! Нямам пари!
— А аз безплатно! Безплатно!
Съдията:
- Вашата жена се оплаква, че постоянно я държите в страх.
- Няма такова нещо господин съдия...
Съдията(шепнейки):
- Кажете ми, като мъж на мъж, как успявате?