Футболен вратар си вървял по улицата, когато чул писъци от съседната сграда. Вдигнал поглед и видял, че от прозореца на четвъртия етаж излиза пушек и оттам се надвесва жена с бебе в ръце.
- Помощ! Помощ! - викала тя. - Някой ще хване ли детето ми?
Събрала се тълпа зяпачи, но никой не бил сигурен, че ще хване бебе, пуснато от толкова високо. Вратарят излязъл напред.
- Аз съм професионален вратар - извикал на жената той. - Известен съм със сигурните си ръце. Пуснете бебето и ще го хвана, все едно улавям топка.
Жената се съгласила.
- Добре, когато пусна бебето, хванете го така, все едно, че улавяте топка.
Тя преброила до три и пуснала бебето. Всички затаили дъх, когато вратарят се приготвил да го хване. Естествено, успял. Разнесла се облекчена въздишка, последвана от диви овации. Вратарят обаче два пъти го тупнал на земята и го изритал на петдесет метра по улицата.
Идва при психоаналитика клиент. Ляга на кушетката и ..мълчи. Психоаналитикът търпеливо чака. Минава един час в абсолютна тишина. Клинетът мълчаливо става, остава 50 долара и сбогувайки се си тръгва. На следващия ден ситуацията се повтаря. И така още няколко пъти. Накрая психоаналитукът не издържал и пита:
- А все пак не искате ли нещо да ме попитате?
Клиентът радостно:
- Може ли?
- Разбира се!
- Не ви ли трябва съдружник?