Неделя, 22 ноември 2026
|
Асеновград
6°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Асеновград
България
Светът
Спорт
Асеновград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Дигитален свят
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Ако падна искам да энам, че съм скочил, а не че някой ме е бутнал.
Прочети още подобни вицове
12.10.2026
12.10.2026
07.10.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Разни
- Тате, какво е това басня? - Това е, когато животни например магаре и прасе си говорят, както ние с теб сега.
Разни
03.10.2017
3,003 прегледа
1
Следващ →
Още вицове
- Докторе, ето резултатите от изследванията, искам да живея! - Приятелю, само резултати не е достатъчно. Пари имате ли?
Добре, че Албания няма ток...иначе и те щяха да са ни изпреварили икономичски.
Един борец отива в библиотека и казва: - Искам хлеб! Библиотекарят спокойно му отговаря: - Господине, моля ви, не повишавайте тон! Намирате се в библиотека! - Искам хлеб! - повтаря борчето. - Господине, в библиотека сте. Тук няма хляб! - Дай ми хлеб! - казва отново бореца и започва да налага крехкия мъж. На другия ден мутрата отново идва в библиотеката, а служителя е превързан и целия в синини. Борчето отново казва: - Дай хлеб, иначе - бой! - Господине, вчера ме бихте, моля ви, не ме бийте, нямам хляб! При отговора бореца отново го хваща и го счупва от бой. Минават няколко дни и борецът пак отива в библиотеката, но библиотекарят вече се е подготвил и наредил 20 хляба пред себе си. Борецът леко се подпира пред подплашения човечец и казва: - Искам млеко! - Е, господине, вижте колко много хляб имам вече! - Искам млеко! И у аптеката вече има леб!
През детството си Човека- Паяка често го наказваха да седи в горния десен ъгъл на стаята.
Петър Стоянов излязъл за сутрешния си крос. Когато решил да се прибере, забелязъл че е забравил да си вземе ключа. Тропа на вратата: - Антонина, Антонина, отвори ми! Г-жа Стоянова, все още сънена, явно не познала президента: - Кой е? - ТОЙ Е!