Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де...
Горещ летен ден на Слънчев бряг. Спасител мързеливо оглежда поверения му периметър от водата. Изведнъж вижда човек, който се дави. Скача, хвърля се във водата и плува към него. Оказва се, че давещият се е огромна мутра. Спасителят, със сетни сили, успява да го извлече до половината от водата и започва да му прави изкуствено дишане. Около него се е насъбрала тълпа, а над удавника се е навела друга мутра. Спасителят помпа ожесточено гръдния кош на удавника, като при всяко натискане от устата му излиза фонтан морска вода. Спасителят помпа, помпа, а водата хвърчи ли хвърчи. След 15 минути другата мутра го потупва по рамото:
- Морски, дръпни му задника от водата! Така, както си я подкарал, ще изпомпаш цялото море...