Моята изповед:
Сьжалявам че баша ми не е мутра!
Сьжалявам че не живеем в кьща в бояна!
Сьжалявам че нямаме SL-500!
Сьжалявам че родителите ми са разведени!
Сьжалявам че уволниха баща ми от работа!
Сьжалявам че ми дават по 2лв. на ден!
Сьжалявам че не си купувам маркови дрехи!
Сьжалявам че вече няма да тренирам понеже нямям пари да си платя таксата.
Сьжалявам че не мога да си купя нов G.S.M!
Сьжалявам че трябва да се ограничавам в разговорите!
Сьжалявам че понякога отказвам да отида на рожденните дни на прияте ли те си понеже сърце не ми дава да поискам пари от татко!
Сьжалявам че няма да си празнувам абитюренския бал!
Сьжалявам че когато искам да си купя нещо трябва да спестявам от джобните си 2 лв.!
Сьжалявам че има хора които цял живот са били богати!
Сьжалявам че сьм се родила!
Сьжалявам че живея в Бьлгария!
Човек върви през универсалния магазин, натоварен с много чанти. Изведнъж се спъва и пада на земята, а чантите му се разхвърчават във всички посоки. Той се повдига с труд и казва:
- Най-после поне една продавачка се усмихна.