Един руснак заседнал в снега в Чукотка. По едно време минава един чукча, и руснака започва да се моли:
- Чукча, кажи ми как да се измъкна, ще ти дам каквото поискаш.
Чукчата се замислил, и казал:
- Добре бял човек, ще ти кажа как, но ми направи свирка!
Руснака, нали няма избор, стискал зъби и треперел, но направил свирка.
Чукчата тръгнал усмихнат да си върви, а руснака се развикал:
- Хей, нали ще ми кажеш как да се измъкна!
- А, да! Съвсем забравих. Ами слушай сега - трябва ти трактор.
Учителка дала на учениците домашно да измислят по три изречения. Иванчо се прибрал и казал на майка си:
- Мамо, кажи ми едно изречение!- а майка му се скарала:
- Цял живот ти пера мръсните гащи, а ти ме караш да ти измислям изречения!
Иванчо го записал и отишъл при баща си:
- Тате, кажи ми едно изречение!
- Не сега, Иванчо. Тук има много буболечки и бръмбари.
Записал "Много буболечки и бръмбари". Седнал пред телевизора и там чул: "Добър вечер. Аз съм Петър Стоянов". Записал го.
На другия ден учителката го накарала да си каже изреченията.
- Цял живот ти пера мръсните гащи, а ти ме караш да ти измислям изречения!
- Абе, Иванчо, какво има в главата ти?
- Много буболечки и бръмбари.
- Кой си ти, че да ми говориш така? - скарала се учителката.
- Добър вечер. Аз съм Петър Стоянов.