Върви си Щирлиц по улицата и забелязва че хората го гледат много подозрително.
- Хм! - мисли си той какво не ми е наред - сако, панталон, обувки... парашут...
- Отивам си там, където ме разбират, обичат и чакат, и не на думи, а с дела доказвам значимостта на моите енциклопедически знания!
- Предай поздрави на Наполеон!