Вицет — Асеновград

На един грузинец много му се доебало мъжко. Отива той в една уличка и оставя една банкнота от 10 долара на земята, с идеята - който се наведе - под ножа. Минава един и заминава. Банкнотата изчезва. - Брех, бърз. - казва си грузинеца и слага друга банкнота. Минава друг мъж. Оглежда се, слага си ръката на задника, навежда се и взима банкнотата. - Брей, хитър. - казва си грузинеца и пак слага банкнота. - Минава още един и подритва банкнотата встрани и заминава. - Брех, надменен - казва си грузинеца и вземайки си банкнотата си мисли "И КОВАРЕН".

Семейни 03.10.2017 2,226 прегледа

Следващ →

Още вицове

Един мъж отива на лекар. Сваля си гащите и лекарят започва да го преглежда. След прегледа му казва: - Много са ви мръсни топките! Прибира се мъжът в къщи и казва на жена си: -Искам да поговорим! А жената рекла: -Толкова съм заета сега, че задника си не мога да обърша! Мъжът рекъл: -Точно за това искам да поговорим! - Вие и друг път сте посещавали нашия бръснарски салон? - О не, тези белези по лицето ми са от войната! - Кой щипков инструмент е най-шумен? - Женското дупе. Не вярвате ли - ощипете го!... Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал. По някое време се моли на Чапаев: - Василий Иванич, да го хвърля ли тоя чувал? - Не може, Петка! В него е плана за превземане на Париж! По някое време пак: - Може ли да го хвърля тоя чувал? - Не може, той е супер ценен стратегически! Измъкнали се как да е, сядат да починат, и Петка отваря чувала да го види тоя план. И какво да види - вътре само картофи! - Василий Иванич, какъв е тоя план? - Значи гледай сега, Петка - почва да обяснява Чапаев, полагайки картофите един по един на земята - тука сме ние, а тука е Париж… Аврам среща стария си приятел Моше и му казва: - Моше, искаш ли да купиш от мен на половин цена голяма партида панталони - последен писък на модата? Чувайки "половин цена" и "последен писък на модата", Моше купува партидата без да се замисли, но след известно време забелязва, че всички панталони са само с един крачол. Пухтейки от възмущение, той притичва при Аврам и крещи: - Какво си ми продал? Невъзможно е да се обуят! - Моше, не забравяй, че ти ги продадох на половин цена! - Ах, да, действително. След няколко дни Моше среща Изи и със същия номер му продава цялата партида. После Изи я продава на Срули, Срули на Соломон, Соломон на Марк и т.н. Така панталоните в течение на две години преминават от един евреин в друг, докато един от тях - Яков - не решил да провери стоката преди да даде парите. Откривайки номера, Яков се възмущава: - Самуил, какво ми предлагаш? Не стават за продажба! - Как да не стават? За две години целият квартал забогатя от тях!