Екатерина II, подпряла се на перилата, гледа от моста плуващите по разлялата се Нева кораби, леко поклащайки задника си.
- А! Кой беше това?! - простенва тя от приятна болка.
- Поручик Ржевски, Ваше величество! - представя се той, удряйки с токове.
- Продължавайте, полковник, продължавайте…
Завряният зет Малинов, иначе кротък, но изтормозен до крайна степен човек, хванал тъща си, провесил я през терасата и и говори:
- Трифонов от съседния вход гръмна тъща си с ловната пушка, Колев я удуши, вещицата, а Иванов премаза главата и с чук... Аз не съм садист и те пускам... Живей, ма!!!------------------------------------------
Пояснения за героите:
Трифонов - оправдан - нещастен случай при лов на едър рогат добитък;
Колев - оправдан - временна парализа на мускулите на ръцете;
Иванов - оправдан - той кротко си забивал пирон в стената, когато тъщата сама се завряла под чука;
Малинчов - оправдан - тъща му била просто ангел и сама си полетяла от терасата...