Баща се прибрал от дълга командировка и заварил сина си да кара скъпо ново колело.
- Откъде взе пари за него? - попитал той. - Сигурно струва триста долара.
- Спечелих ги от разходки.
- Стига, сине, кажи ми истината. Никой не печели пари от разходки. Откъде взе парите?
- Не те лъжа, татко. Докато те нямаше, господин Гилес от банката всяка вечер идваше на гости на мама, даваше ми по двайсет долара и ми казваше да се поразходя.
Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир
Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си.
(двоуми се)
- Да вляза или да не вляза?
Туй е въпросът.
Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия,
или да си полегна аз, да си поспя?
Легни, заспи и край.
Да, тук е спънката.
Какво ще видя в този летен кратък сън?
Да знай човек, че този сън
прекъсва чувствата във гладния стомах -
тогава би могъл…
Но този страх от нещо пред вълка,
от таз затворена врата, отдето
се нищичко не чува и не шава,
сковава мойте сетива…
Но стига!
С тези мисли ставам аз страхливец.
И бледната мазилка на страха
покрива с плесен и разяжда
естественият цвят на смелостта.
Е, хайде, спри! Тез мисли прогони!
Офелия, ти моя вярна кучка, ела,
и с мен за всеки случай ти бъди!