Писмо на Графиня Анета до Граф Артур.
Мили Графе,
Всяка топла, лятна вечер, когато се качвам на ку-
лата на нашият планински замък, в минута на тиха умо-
ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра-
ви пред мен раздавачът, но надеждите ми са напра-
зни. Ако продължаваш така да ме мъчиш, помни, че пи-
ша за последен път. Отчаяна съм. Твоята мила Ани-
чка повече няма да видиш и ще си останеш с ху-
бавите копнежи, спомени и с цветната снимка мо-
я в ръка.
Твоя Анета.
(прочети през ред)
По коридора в консерваторията вървят двама професора и оживено
си говорят. Изведнъж покрай тях изтичва студент и се блъсва леко в единия професор. Професора:
- Млади господине, спрете! Къде си мислите, че се намирате?! Това е храм на изкуството!
Студентът се изчервил, извинил се и продължил бавно по коридора.
А професорът продължил разговора си:
- И ти разправям значи, първо я гепвам за задника и ...