Понеделник, 23 ноември 2026 | Асеновград Разкъсана облачност 7°
Асеновград България Светът Спорт Обяви Видео eTV
Питали радио "Ереван": Защо един прост самолет имаше достатъчно сила за да събори такава здрава сграда като Световния търговски център? Радиото: Защото при строежа не е спазена пропорцията в забърквания бетон: 33.3% Windows CE, 33.3% Windows ME, 33.3% Windows NT- получава се достатъчно здрав CEMENT, който издържа не само на хакерски атентати!
Радио Ереван 5,402 прегледа
Следващ →

Още вицове

Юбилей. Жената става на 50 години. Мъжът държи реч: - Когато беше на 20, ти беше роза, когато беше на 30 - шампанско, на 40 - коняк, а сега на 50 си топла супа. Жената отговорила също със слово: - Да, на 20 аз бях роза, но не ти я откъсна. Да, на 30 бях шампанско, но за теб останаха само мехурчетата. Да, на 40 бях коняк, но ти пиеше за трима. Да, на 50 съм топла супа, но ти няма с какво да я ядеш. Поручик Ржевски лежи в постелята с Hаташа Ростова. - Вие, Hаташа, направо сте като радиатор - прави й комплимент поручикът. - Какво, толкова съм топла? - Ами не, една такава ръбеста… Рано сутринта мутра влиза в закусвалня и любезно се обръща кум продавача: - Добро утро! Дайте ми една баничка и една боза. Продавача отвръща: - Съжалявам господине, но бозата свърши. - Добре, тогава ми дайте една поничка и една боза. - Господине, казах ви, че нямаме боза. - Дообре, тогава ми дайте един кроасан и една боза. - Господине, обясних ви, че боза НЯМА!!! - Добре бе, дай тогава една боза и ще си ходя! След като Иванчо и Марийка се оженили, вкъщи всичко започнало едно след друго да се разваля. Но като се приберял вечер Иванчо, вземал вестника, пускал телевизора, вдигал краката на масата като истински мъж и все се измъквал: "Марийка, аз не съм електротехник, водопроводчик, не разбирам от перални." Една вечер се прибрал и гледа всичко оправено. - Майстор ли си викала, Марийке? - пита Иванчо. - Не. Дойде съседът отгоре. Каза, че ще оправи всичко, но ако се съглася да му направя сладкиш или да легна с него. - И ти му направи сладкиш? - О, Иванчо, аз да не съм сладкарка. Вечер. Към чакащите хора на автобусната спирка се приближава баба с едно куче в ръце и пита всеки: - Това куче не е ли ваше? Всички й отговорили отрицателно и тя си тръгнала доволна, галейки кучето с думите: - Чудесно! Сега ще отидем вкъщи и такава супичка ще направя от теб...