Отишъл Иванчо при семейна жена. По едно време тя усетила, че се връща мъжа и казала:
- Както си гол, застани до фикуса и се направи на статуя, мъжа ми няма да разбере, че има чужд човек в къщи!
Иванчо застанал до фикуса в позата на Аполон, а в тоя момент влязъл в стаята съпруга и казал:
- Жена, давай да ям, че съм много гладен.
Тя му донесла вечерята и отишла в другата стая да гледа телевизия. По едно време съпругът се обърнал към Иванчо и казал:
- Хей пич, идвай да вечеряме, хем да ми правиш компания!
Иванчо се направил, че не чува и продължил да стои до фикуса като статуя. След известно време съпругът отново казал:
- Хайде бе, ела да ми правиш компания!
Иванчо отново не помръднал до фикуса. Минали още няколко минути и съпругът казал:
- Идвай бе, и аз така стоях два дни до един фикус като Зевс, питаш ли ме как издържах? Идвай да хапнем, че умирам от глад!
Стадионът е претъпкан до пръсване. В най-хубавата ложа седи дама, а мястото до нея остава празно. Всички молби на запалянковците там да седне някой са напразни.
- Но защо не позволявате, госпожо?
- Това е мястото на покойния ми съпруг.
- Тогава защо не го отстъпите на някой от роднините му?
- За съжаление, всичките му роднини са на неговото погребение.