Баща и син пътуват с влак. На главата на хлапето се кипри нова шапка и то непрекъснато виси на прозореца на купето. На бащата му писнало да прави забележки, че вятърът може да духне шапката. Приближил се зад хлапето, бързо свалил шапката и я мушнал в джоба си.
- Видя ли, Пешко? Колко ти приказвах да внимаваш! Сега няма шапка.
Хлапето се разплакало. Бащата се видял в чудо и за да го успокои казал:
- Не плачи! Аз сега ще свирна и шапката ще се върне.
Така и направил. Свирнал и без да види хлапето извадил шапката от джоба. Сложил я на главата му и седнал тържествено на седалката.
Хлапето се впечатлило. Спряло да плаче. Отишло до прозореца, хвърлило шапката през него и се примолило:
- Тате, тате! Моля те, направи го пак!
В училище ще имат проверка от Народна Просвета и учителката дава наставления на децата:
-Утре всички да си носят хубаво украсени сандвичи.
Иванчо, гледай да не дойдеш пак със сандвич от копърка.
На другия ден инспекторката стигнала до класа на Иванчо в междучасието. Гледа децата ядат едни сандвичи, лигите да ти потекат. Наш Иванчо яде един сандвич, дебело намазан с черен хайвер. Рекла си жената - брей нашият народ вдигнал много стандарта.
След часовете класната на Иванчо му казала да остане за малко.
-Иванчо, отъде взехте черния хайвер, моето момче?
-Какъв ти черен хайвер?!Снощи ни се разката майката да вадим очичките на копърката.