Дълги месеци крадец оглеждал един апартамент, но никой не влизал, нито излизал от него. Решил се крадецът, разбил бравата и влязъл вътре. Точно прекрачил входната врата и чул странен глас:
- Аз те виждам и Исус те гледа! - изрекъл гласът.
Сепнал се крадецът, запрепускало сърцето му, огледал се от всички страни, но нищо не се виждало.
- Сторило ми се е - помислил си той и продължил навътре в жилището. Точно направил няколко крачки и пак чул гласа:
- Аз те виждам и Исус те гледа!
Изплашил се крадецът, но продължил. Когато се озовал в хола видял един папагал в клетка:
- Ти ли плямпаш бе! - попитал крадецът.
- Аз! - отвърнал папагала.
- Ами как ти е името?
- Йеремия.
- Ами това е много тъпо име за папагал - казал крадецът.
- Ами то и Исус е тъпо име за питбул, ама я виж как те гледа!
Прием, в салона у Ростови е претъпкано. Разказват се истории. Дошъл ред и на поручик Ржевски:
- Такаа господа, това стана по време на Бородинския бой. Значи, върви нашият ескадрон напред в атака, и до нас изведнъж - взрив, мен ме хвърля от седлото, аз скачам веднага на крака - моите другари, всичките убити, сабята ми счупена, а към мен приближават трима яки френски кавалериста с извадени саби, и...
Господа, срам ме е но се насрах.
В салона - тишина, мълчание, накрая един заговорил:
- Поручик, вие, разбира се, сте доста откровен, но, отчитайки обстоятелствата - взрива, падането от коня, трима против един, при това невъоръжен, страха от смъртта...
В това няма нищо срамно, с всеки може да се случи...
- Не господа, не, вие не разбрахте, аз СЕГА се насрах.