Имало едно време четирима, които се казвали Всеки, Някой, Кой-ли и Никой.
Винаги, когато имало някаква важна работа за вършене, Всеки бил сигурен, че Някой ще го направи. Кой-ли би могъл да го направи, ала Никой не го правел.
А когато Никой не го правел, Всеки се ядосвал, защото това нали било работа на Всеки.
Всеки мислел, че Някой ще го направи, а Никой не разбирал, че няма да стане.
Следователно, Всеки обвинявал Някой, когато Никой не правел онова, което Кой-ли би могъл да прави.
Митничари на смяна. Минава велосипедист - на багажника на колелото кара кутия "Марлборо". Митничарите го гледат и се ядосват:
- Мамка му, контрабандист! Да го спрем!
- Е, за една кутия нямаме право, за лични нужди я носи.
На другия ден пак:
- Мамка му, дай да го глобим!
- Не може, за една кутия не става.
Ден след ден, седмица след седмица… Накрая им омръзнал и го спрели:
- Айде бе, ще ти дадем нашия камион, прекарай си всичките цигари, няма да те глобяваме - само да ни се махнеш от главата!
- Късно е, момчета, аз вече си прекарах всичките велосипеди.