Четвъртък, 8 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 24°
Иванчо много обичал като види някой наведен да му слага среден пръст. Като умрял бил разпределен за рая. Тъкмо се навел Свети Петър да му отключи райските врати и Иванчо по навик му направил номера със средния пръст. Това страшно ядосало Светиите и решили да го изпратят за наказание в ада. Предават го на дяволите да го варят в казана. След известно време главния дявол отишъл да види как върви наказанието на Иванчо и какво да види: дузина дяволи се въртят около казана и нито огън, нито пара. - Защо не гори огъня? - Ами я се наведи ти да го да го запалиш.
Иванчо и Марийка 4,202 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Как се казва с една дума " Жената с децата и тъщата заминаха на вилата!" - YES!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! - Как блондинките си пият кафето? - С райбер. Според изследване, всеки трети британец страда от параноя. Жителите на Великобритания считат, че ги наблюдават или преследват. Тези резултати са получени на базата на анализ на електронната поща и sms-съобщенията на жителите, а също така и от записите на уличните камери. Връщал се заека от командировка в съседната гора, и среща лисицата, която се държи отзад и едва ходи: - Как си, лисо? - попитал я заека. - Остави се, зайо, любезния лос се е развилнял, хвана ме и ми скъса задника… Бягай зайо, защото… - рекла му лисицата. Позамислил се зайо и продължил към хралупата си. Не щеш, ли след малко видял вълка, и той се държи отзад и охка. - Какво става с тебе, Вълчо? - рекъл заека. - Ох, зайо, любезния лос е побеснял, хвана ме и ми скъса задника… не виждаш ли… Бягай, защото… - едва-едва рекъл вълка. Позамислил се пак зайо и ускорил крачката към къщи. Вървял, вървял и изведнъж гледа мечката, седи на един пън, държи се отзад и горко плаче: - О-о-о, зайо, любезния лос ме хвана и ми скъса задника, погледни, о-о-о, бягай, зайо, бягай! - рекла мечката. Уплашил се заека и хукнал да бяга. Стигнал до хралупата, навел се да отключи, пъхнал ключа и изведнъж чул зад себе си: - Добърррр деннннн! Разказ на ветеринар: Веднаж на гости ми дойде бивша моя студентка. Седим, говорим си и в един момент телефонът й звъни. Стопанката на куче, при която тя се кани да върви. Разговорът (както го чух, т.е. – само нейните отговори) звучеше така: - Да, ще дойда при вас след около час… Сигурно, по-добре да ме посрещнете на спирката на метрото. "Западен парк"? Добре, след един час. Как да ме познаете? Ами, аз съм висока и стройна. Облечена съм с черно палто, дълга черна пола… Черни ботуши… Чантата… Въобще, цялата съм в черно и с коса... В разговора настъпва дълга пауза. - …Коса – това е някаква прическа!