Мърморила си една баба:
Туй сегашните млади срама си немат. Натискат се по трамваите, цаливат се по входовете..., абе срама си немат! А едно време що беше, ей...
Чекам яз да се мръкне, па да заспат старите. Па после тихо отворим вратата, па се изсулим наповънка, па прибегнем до плето. Па Вуте он доде от другата страна. Па я кат се обърнем и дигнем полите, па Вуте пусне потурите, па срам, срам, срам!
А то туй сегашните млади срама си немат!
Седи си човек и чете вестник, докато тъща му плете, седнала на един стол. Над главата й тиктака огромен часовник. По едно време тъщата става от стола и точно в този момент часовникът пада точно на мястото, на което е седяла. Мъжът възкликва възмутено: "Мамка му, тоя часовник все изостава!"