Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де...
Разговарят двама братя.
- Слушай, имам проблем... счупи ми се члена и сега с жената не можем да имаме деца. Може би ти... да преспиш с нея?!
- Какви ги говориш, нали си ми брат, как може да искаш такива неща от мен! Не мога!
- Добре де, хайде да си вземем водка, пък ще видим...
Купили водка, прибрали се, изпили я, а по-големият брат пак за своето:
- Хайде, отивай!
- Не мога, още съм трезвен! Хайде още една бутилка да си вземем!
- Хайде!
Взели още една, изпили я.
- Стига толкова, отивай.
- Не, не мога, какво да й кажа?
- Ние с нея за всичко сме се разбрали, отивай, тя те чака!
- Може ли още една бутилка, последна?
- Може.
Изпили още една.
- Отивай..
Младият брат отишъл. След не повече от половин час, излиза.
- Е, как мина? Всичко наред ли е?
- Абе, какъв любовник мога да съм на три бутилки? Как да мине - направи ми една свирка.