Четвъртък, 8 октомври 2026 | Асеновград Разкъсана облачност 20°
Едно вежливо таралежче тръгнало по своят вежлив път и среща тримата мускетари на конете си и решавада ги позддрави по своят вежлив начин: — Здравей Атос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей Портос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей Арамис! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Атос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Портос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Арамис! — Здравей вежливо таралежче. Поговорили и станало време мускетарите и конете им да тръгват и вежливото таралежче ги изпратило по своят вежлив начин: — Довиждане Атос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане Портос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане Арамис! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Атос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Портос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Арамис! — Довиждане вежливо таралежче. Повървяло малко и кой да види… Алибаба и четиридесетте разбойника на свойте камили…
Животни 5,380 прегледа
Следващ →

Още вицове

Стоят си двама пенсионери баба и дядо на една пейка и дядота казва: - Пенке, спомням си като бяхме млади на тази ограда отпред какъв секс правихме. - Ех, ех спомням си и аз - отговаря бабата. - беше млад и ненаситен. - Искаш ли и сега да пробваме - предлага дядото. - да си припомним малко младините, а? - Ами..... добре - съгласява се баба Пенка. Съблекли се те и да пробват. Облягат се на оградата и почват. След 45 мин бабата: - Ей, значи всичко си беше както преди. Такъв си си ненаситен, точно като едно време. - Да бе, да като едно време, само дето тогава по оградата не минаваше ток. Интернетаджия към момиче: - Аз такива като теб съм свалял с гигабайти! - Знаеш ли кой е измислил щипките за лед? - пита Явор, бъркайки с ръка в купата за лед - Не? - замисля се събеседникът му - Хората с мръсни ръце! След като бръснарят свърши, Левски стана, обърна се и се изтърси на земята... Из ученическо съчинение Старият хан събрал синовете си, за да им разкаже приказката за задружността и снопа стрели. Казал на най-големия: — Синко, подай ми стрелите. — А къде е колчана, татко? — Ей там, зад плочата на Лили Иванова.