- Можеше да подредиш поне малко къщата, след като си се прибрал по-рано!
- Нямах никаква възможност, скъпа...
- Защо?
- Защото през цялото време те чаках с отворени обятия...
Иванчо си спомня:
- В училище се учех лошо, и директорът непрекъснато викаше майка ми. После си пооправих успеха, и се наложи мама и директорът да си търсят друго място за срещи.