Петък, 9 октомври 2026 | Асеновград Предимно ясно 11°

Животни

Вървяла си едно време една Калинка-Малинка в приказната гора и изведнъж видяла нещо страшно - огромно, лошо и лудо! "Какво си ти чудовище?" - попитала Калинка-Малинка. "Аз съм чудо-юдо!" - отговорило чудовището - "И сега ще те настъпя с чудовищния си крак, който има хубави пръсти!" "Недей, недей!" - проплакала Калинката - "Какво да направя, че да не ме настъпваш?!" "Купи ми два бюрека и една баница с кайма и ще те пощадя!" - казало чудо-юдо. Оттогава калинките пълзят и летят по света да търсят баница с кайма и два бюрека, а хората си мислят, че калинките показват пътя към щастието и любовта. Извод: дори любовта на приказните чудовища минава през стомаха!
Оценка 0 от 0 гласа
Котка умира и попада на небето. Пред нея се появява Бог и пита: - Надявам се тук да се чувстваш добре. Кажи какво да направя за теб? - Господи, аз цял живот тичах след храната като ненормална, ловях мишки за да преживявам. Много хубаво би било, ако тук не ми се налага да го правя. - Ясно, - казал Господ и я уредил с меко легло и много храна. На другия ден на небето попадат шест мишки. - Надявам се тук да ви е добре. Какво мога да направя за вас? - пита Господ. - Господи, цял живот бягаме от котките и търсим нещо за ядене. Не искаме повече да бягаме от никого. - Ясно, - казал Господ и им дал по едни ролери. Hа следващия ден, Бог среща котката: - Е, как е, доволна ли си? - О да! - отвръща котката - Много ми харесва леглото, новите ми играчки и всичко друго. Но това дето закуската идва сама и на колелца е просто възхитително!
Оценка 0 от 0 гласа
Зайо-Байо отива в ресторанта на Баба Меца и пита: - Бабо Мецо, имаш ли торта от морковчета? - Не, Зайо, нямам торта от морковчета. Случило се така и втория път. На третия Баба Меца му казала: - Зайо, ако още веднъж дойдеш за торта от моркови ще те закача на стената. На другия ден Зайо-Байо дошъл и както казала Баба Меца така и на правила. Когато Зайо-Байо се обърнал на страни и видял портрет на Христо Ботев и казал: - Боко, Боко и ти ли чакаш за морковче?
Оценка 0 от 0 гласа
В гората настанал голям глад.Тогава лъвът - царят на животните, наредил всяко от тях да носи по 2 кг. месо всеки ден, иначе щяло да яде бой. Първия ден Лисицат носи месо. На втория ден Вълкът носи месо. На третия ден Заека носи зелка. Лъвът почнал да го бие. Отначало Заекът ревал, ревал ама на 50-тия удар почнал да се смее. Тогава Лъвът го попитал: - Зайо, що ревеш бе? - Що ме боли! - отвърнал Заекът. - А що се смееш? - попитал отново Лъвът. - Щото Таралежа носи круша! - Казал със смях Заека.
Оценка 5 от 1 гласа
- Цъф, цъф, цъф, цъф... - чул зад гърба си един човек, който седял на пейка в морската градина. След малко пак: - Цъф, цъф, цъф, цъф... - обръща се и гледа един крокодил му се хили. - Ако не престанеш веднага, ще те обърна с хастара наопаки - казал човекът. Крокодилът отговорил: - Цъф, цъф, цъф, цъф... Човекът се вбесил, бръкнал в устата на крокодила, хванал го за края на опашката и го обърнал с хастара наопаки. Тъкмо въздъхнал облекчено и чул за гърба си: - Фъц, фъц, фъц, фъц...
Оценка 0 от 0 гласа
Лъвът събрал горските животни и им казал, че който до утре не му донесе месо, ще го удари с оная си работа. На следващия ден отишли животните и всяко му носи месце. По едно време идва заека с морков. И лъвът го попитал: - Що ми носиш морков бе, Зайо? - Защото само това намерих. И лъвът го шибнал с оная си работа. А заека хем реве, хем се смее и лъвът го попитал: - Що ревеш бе, Зайо? - Щото ме боли. - А що се смееш тогава? - Щото идва таралежа с ябълка...
Оценка 5 от 1 гласа