Петък, 9 октомври 2026 | Асеновград Предимно ясно 10°

Животни

Зима. Вълкът е гладен. Хванал заека и му казва: - Зайо, приятел си ми, но животът ми е по мил от теб. Ще те изям. - Добре, Вълчо, изяж ме, щом въпросът е на живот и смърт - казал му заекът - но моля те, имам много важен разговор с гората. Пусни ме първо да говоря с нея и после ме изяж. Вълкът му казал, че ако гората отговори на заека, той няма да го изяде и ще го пусне. Стигнали до гората и заекът се провикнал: - Лес… - йес, йес - отговорила гората. - Какой цветок растьот в етава мароза? - Роза, роза…- отговорила гората. Вълкът се объркал от разговора и заекът избягал. Вълкът на свой ред се провикнал към гората: - Лес… - йес,йес… - Что я буду есть в ету ночь темную? - Ую, ую…
Оценка 0 от 0 гласа
Пътуват в един вагон заек, лисица, вълк и мечка. Щом потеглил влака заека извадил една китара и започнал да пее: - "Пътували, пътували, пътували, два вагона зайци..." И така половин час. На лисицата и писнало по едно време и казала: - Ей, заек, писна ми от теб. Излизай навън да се разберем! Излизат и след няколко минути лисицата се връща със синина под окото. А заека започва отново: - "Пътували, пътували, пътували, два вагона зайци..." След половин час на вълка му писнало и казал: - Я излизай навън да се разберем! Излезли навън и след пет минути вълка влиза със синина под окото. А заека си знае своето: - "Пътували, пътували, пътували, два вагона зайци..." След половин час и на мечката и писнало, и тя: - Заек, излизай навън да се разберем с тебе! А лисицата и вълка в един глас: - Мецо, не излизай навън с тоя, че те наистина са два вагона....
Оценка 5 от 1 гласа
Полицай върви по улицата. Минава под един прозорец, на който е закачена клетка с папагал. Папагалът се провиква: - Шибан полицай! Полицаят намира стопанина на папагала и го глобява. На следващият ден всичко се повтаря, на третия ден пак. Всичко това се харесало много на полицая, защото си имал непрекъснати доходи. След една седмица, обаче, минава полицаят, а папагала го няма. Отива при стопанина и пита: - Къде е папагалчето? - Аааа... писна ми да плащам глоби и го продадох. Ей там на другия ъгъл на улицата е вече, при свещеника... Полицаят бързо се отправя към новия адрес на папагала. Гледа папагала пак виси в клетка на прозореца. Минава покрай него - папагалът с наведен клюн, мълчи. Минава още веднъж, пак същото. Приближава се до прозореца и се провиква: - Това съм аз! Шибаният полицай, бе! Папагалът го поглежда и отговаря: - Късно е да се каеш, сине мой!
Оценка 5 от 1 гласа
Зайчето и вълкът се запили здраво в гората и точно когато било най-весело, разбрали, че има само една пълна бутилка. Зайчето казало: - Предлагам, всеки да удари другия и на когото му паднат по-малко зъби да вземе бутилката. Вълкът се съгласил. Зайчето събрало сили и ударило вълка по муцуната. Вълкът паднал, поразтърсил глава, за да дойде на себе си, изплюл се в лапите си и казал: - Сест. Сега е мой лед. Концентрирал се, доколкото е възможно в това състояние и също ударил заека. Малкият направил три задни кълбета, прелетял през близките храсти и видимо дезориентиран се спрял в ствола на едно дърво. Вълкът, развеселен: - Колко зъба? Заекът, след като плюл в шепите: - Цетили. Вълкът пак (невярващо): - Колько-о? - Цетили. - Засто само цетили? - Ами застото нямам повеце.
Оценка 0 от 0 гласа