Баба Меца имала рожден ден и си казала: — Ако някой ми подари цвете, ще му го навра в задника. Дошъл Зайо на купона с голяма маргаритка и Меца изпълнила заканата си. След това Лиса питала Зайо: — Ти защо плачеше и се смееше, когато стана случката с цветето? Зайо отговорил: — Плаках, понеже ме болеше, а се смеех, защото зад мене беше Кумчо Вълчо с кактус!

- А може ли да погаля котката ви? — Разбира се! Само момент да донеса йод и бинтове.

Един ден козата тръгнала на пазар и поръчала на козлетата да не отварят на никого. Дошъл вълкът, почукал и казал с престорен глас: — Аз съм вашата майка, нося ви топла питка и масълце. Козлетата викнали: — Ти не си нашата майка! Нашата майка отиде да ни купи бира и кюфтета.

Тича Мечо Пух при Прасчо и вика: — Бързо, дай ми пушката! Грабва пушката и изчезва. След пет минути се връща и влачи нещо голямо с едната ръка. В другата ръка носи буркан със сладко: — Ама какви пчели съм намерил само, Прасчо! Погледни, вместо мед носят сладко, а даже и приказват! Прасчо учуден пита: — Приказват!? И какво приказват? — Глупости приказва някакви. „Аз съм Карлсон“, „Аз съм Карлсон“ – ей такива ги разправяше!

Три лястовици летели и си говорели. Първата: — Аз ще завия на ляво. Втората: — А, аз на дясно. Третата: — Еми аз ще ви последвам.

Едно вежливо таралежче тръгнало по своят вежлив път и среща тримата мускетари на конете си и решавада ги позддрави по своят вежлив начин: — Здравей Атос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей Портос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей Арамис! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Атос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Портос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Арамис! — Здравей вежливо таралежче. Поговорили и станало време мускетарите и конете им да тръгват и вежливото таралежче ги изпратило по своят вежлив начин: — Довиждане Атос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане Портос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане Арамис! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Атос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Портос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Арамис! — Довиждане вежливо таралежче. Повървяло малко и кой да види… Алибаба и четиридесетте разбойника на свойте камили…

Едно теле вдига глава и казва: — Мамо! Мамо! Виж, едно куче лети! Мaйкaтa продължaвa дa cи пace и бeз дa поглeждa: — Яж, cинe, яж, трeвaтa e направо трeпaч!

Мечо Пух върви из гората и гледа на едно дърво кошер. Качва се и почва да яде мед като бърка с лапи в кошера. Тръгва да слиза но от меда залепнал за дървото. Не щеш ли по пътеката се задава Прасчо… Мечо Пух се провиква: — Прасчо, Прасчооо, моля ти се отпори ме! Прасчо го отпрал… … след няколко часа завалял дъжд и Мечо Пух сам паднал от дървото.

Един каубой препускал със своя кон. Насреща му еднометров трап: — Аз съм каубой, аз ще го прескоча!!! – и го прескочил. Насреща му обаче четириметров трап: — Аз съм каубой, аз ще го прескоча!!! – и го прескочил. Но този път насреща му осемметров трап: — Аз съм каубой, аз ще го прескоча!!! Този път обаче конят се намусил и казал: — Ти си каубой, ти си го прескачай!!!

Котарак и котка се ухажват в задния двор. Котаракът с копнеж я поглежда и измърква: — Готов съм да умра за теб! Тя се взира в очите му и пита: — Колко пъти?

Между две мухи: — Хората са много тъпи! Харчат луди пари за тавани, по които изобщо не ходят!

Баба Меца върви из гората и среща вълка, целия проскубан, насинен, с кръв по козината. Питала го: — Вълчо, що си такъв, бе? А той: — Като си вървях през гората, гледам зад един храст Червената шапчица. Покаже се, скрие се. И аз скочих в храста да я ям. А тя като ме подметна – бой, бой и виж сега на какво приличам. -Така е Вълчо – казала баба Меца – като бъркаш Червена шапчица с червена барета…

Две змии си говорят: — А бе, отровни ли сме? — Не знам! Защо питаш? — Туко що си прехапах езика…

Мечо Пух казва на Прасчо: — Прасчо, Прасчо! Кристофер Робин ни даде 10 делви с мед – по 8 за всеки! — Мечо Пух, как така по осем? 8+8… ? — Аааа, не знам. Аз мойте осем вече ги изядох.

Три мухи си говорят. Едната казва: — Леле, да знаете вчера какво се случи! Втората пита: — Какво? — Вчера беше битка на живот и смърт! Жабата щеше да ме изяде! И третата пита уплашена: — И кво изяде ли те?

Срещат се коте и крава. Кравата казва: — О, колко си малко, коте, пък вече имаш мустачки! Котката: — Млъквай! Я се виж колко си голяма, пък още нямаш сутиен!

Прасчо и Мечо Пух са в една лодка. Докато мечо Пух гребе Прасчо спи. По едно време Мечо Пух здравата удря Прасчо по гърба. Прасчо целият в кръв и с разбит нос казва: — Пух, аз мислех, че сме приятели. А Пух му отвръща: — Е па аз откъде да знам ти какво си мислиш.

Дълги години все се повтаряла приказката за гаргата и сиренцето, дето лисицата все успявала да я излъже и да й го вземе. Най-накрая гаргата решила да не се вързва и да не си отваря устата като дойде лисицата. И така, седи си на клона гаргата със сиренцето в уста. Лисицата се задава, гаргата още веднъж се зарича да не проговори този път. Приближава се лисицата, взима един прът и без да пита удря слисаната гарга по главата, тя пада в несвяст и отново изгубва сиренцето. След малко се свестява и си казва: — Брей, те много съкратили приказката бе…

Една мравка носи на гърба си гъсеница. Друга мравка я среща и я пита: — Какво е това на гърба ти? Мравката отговаря: — Нося си космодиск…

Пингвин и зебра влизат във фотоателие. — Цветна снимка ли? — Не, достатъчно е и черно-бяла.