Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. — Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: — Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека. Господ се дърпа: -Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: — Но, Господи, тук има грешка?! — Е, да де…

Жена спира такси и казва задъхано: — Към родилния дом… Не карайте като луд, аз работя там.

В дискотеката младеж се доближава до девойка: — Извинете, танцувате ли? — Да. — Слава Богу, защото си помислих, че ви е хванал ток.

- Този дядо Коледа всичко обърка, – казва донаборник. — Какъв е проблема? – пита го приятел. — Преди петнадесет години преди Нова година го помолих да ми подари военна униформа. И чак сега я получавам.

- От какво се страхуват и жабите, и момичетата? — От щъркели.

Седят четири бабки и си пият следобедния чай. Едната казва: — Синът ми наскоро стана свещеник и всеки, който го срещне, му казва „отче“. — Ех, казва втората, моят е епископ и всички го наричат „ваше светейшество“. — А пък аз имам брат, който е кардинал. Хората се обръщат към него с „ваше високопреосвещенство“, хвали се третата. Четвъртата притеснено споделила: — Моят син е стриптизьор. И когато се съблече, всички викат „О, боже!“

Една дама, млада шофьорка, спира колата на сфетофара. Светва зеленото, но колата й загасва и когато отново запалва цветът отново е червен. Това така я претeснило, че когато отново е зелено тя пак не може да запали колата и отзад започнали да бибипкат. Когато за трети път тя чака зелено, дежурният полицай идва при нея и с усмивка казва: — Това са единствените цветове, които предлагаме днес госпожо.

Библията ни учи да обичаме ближния, а Кама – Сутра ни учи как точно да го обичаме.

Извел бащата глист сина си на ануса, за да му покаже света: — Ето, сине, това зеленото отдолу е трева, това синьото отгоре е небе, онези неща дето летят из него и пеят са птички, а онова яркото нещо най-отгоре е слънцето. — Тате, ама то бил много хубав този свят. — Ами хубав е. — Тогава защо стоим в тази смрадлива тъмна дупка? — Ех, какво да правим, сине, родина…

Една жена влиза в магазин и вижда един папагал. Дръпнала го за дясното му краче и папагала проговорил на френски език. Дошъл шефа и тя го попитала: — Какво ще стане ако му дръпна и двете крачета? Шефа и отговарил: — Ще се разчекне!

Разпитват млад човек: — Кажете, откъде купихте толкова качествена диплома за висше образование? — Намерих я на улицата! — Твърдите, че сте намерили на улицата диплома на ваше име? — Абсолютно! — И как ще обясните такова съвпадение? — Не е съвпадение . Просто си купих паспорт на това име по-късно.

- Какво е смелост? — Да тичаш по релсите срещу влака и да крещиш „Пази се, ще те блъсна!“.

Жена пита мъжа си: — Дълго ли ще си за риба? — Ами не, той Пешо е взел само две шишета.

Върви един човек по пътя и непрекъснато си повтаря „Ай стига бе“. Насреща му върви друг човек. Гледа, слуша и накрая решил да попита защо онзи си повтаря непрекъснато „Ай стига бе“. — Остави! – отговорил първият. Дъщеря ми се омъжи за негър. — Не е толкова голяма беда. – казал вторият. – Любов. Случва се. — Да ама първото дете се роди черно. — Е, какво да се прави, по-силна черната кръв – ражда се черно дете. — Да, ама второто дете се роди бяло. — Еее… случва се и така, сега пък бялата кръв е била по-силна и се е родило бяло дете. — Да ама третото излезна черно-бяло,черно-бяло, на раета. — Ай стига бе…

Българин отива в Италия. Тръгва на пазар, но му се дохожда до тоалетна по голяма нужда, а вече е там. Минава покрай три тоалетни и чука на първата. Отговорът е:  – Уно моменту! Чука на втората:  – Уно моменту! Чука и на третата, от вътре се чува:  – Уно моменту! Чака, чака българина 10 мин. , но никой не излиза. След малко казва: — Уно моменту, уно моменту, я ке серем на цименту!

Жена се прибира късно вечерта през парка. Гледа зад нея върви мъж. Ускорява крачките, той също. Започва да тича, и той започва. Хвърля си чантата, поглежда – той продължава да тича. Захвърля си палтото, но той я настига и й се нахвърля. — Господине, нямам никакви пари! Нямам пари! — А аз безплатно! Безплатно!

Попаднали французина, англичанина и българина на остров с канибали. Вождът решил да си направи майтап и им казал: — Ясно е, че ще ви сготвиме, но ви давам един шанс да се спасите: ето ви една торба месо и едно куче. Хващайте гората и ако след седмица кучето говори родния ви език ще ви пуснем. Минала седмицата, излиза французина, влачи празна торба и кучето припка след него. — Изяде ли кучето месото? – питат го. — Изяде го. — Е, говори ли кучето френски? — Емиии… , не. Хоп – в казана. Излиза англичанина, влачи празна торба, кучето върви отзад. — Изяде ли кучето месото? – питат го. — Изяде го. — Е, говори ли кучето английски? — Емиии… , не. Хайде и той в казана. Излиза българина, влачи празна торба, кучето се тътри след него. — Изяде ли кучето месото? – питат и него. — Изяде го. А отзад кучето: — Лъже, неговата майка!

Прибира се Дракона изморен в къщи и от вратата се провиква: — Ей, жено, какво има за вечеря? — Тройка братя с гарнитура, а за десерт… златна ябълка – отговаря покорно Ламята.

Турист се регистрира на рецепцията на хотел. — Администратор! Какво е това, което пълзи по регистрационната ми карта? — Бълха, Господине? — Нямам нищо против, че в хотела има бълхи. В много хотели ги има, вече съм свикнал. Но когато бълхите излизат, за да видят, в коя стая ще се настаня – това вече е прекалено!

Двама приятели си говорят. Единият казва: — Моят брат е на зърнена диета! Другият: -Така ли? И какво яде? Първият: — Всичко, което зърне на масата!