Събота, 10 октомври 2026 | Асеновград Разкъсана облачност 17°

Разни

Говорят си французин, американец и българин. Французинът казва: - Аз обичам, когато вървиме с жена ми и аз съм я прегърнал, да мога да си сложа ръката на кръста, ама не ръката ми да е толкова дълга а талията и да е толкова малка. Англичанинът казал: - Аз обичам когато моята приятелка язди кон краката и да опират в земята, ама не коня да е толкова късокрак, а краката на жена ми да са толкова дълги. А българинът казал: - Аз обичам когато излизам за работа да плесна жена ми по задника и като се върна той още да се тресе, но не задника й да е толкова голям, а толкова да е работното ми време.
Оценка 0 от 0 гласа
Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме другари. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: демократа имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: Обира! Но сега си кротко дреме, щото се приватизира. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина!
Оценка 0 от 0 гласа