Събота, 17 октомври 2026 | Асеновград Разкъсана облачност 6°

Всички категории

В една гора стоят и си приказват Прасчо и Мечо пух. - Аве Мечо, откаде да си взема малко мед да ям, че съм много гладен. От два дена нищо не съм ял! - Прасчо, слушай сега понеже си ми приятел ще ти кажа. Накрая на гората има едно дърво на което има кошер и ше можеш да ядеш. - Ами ко да прая с пчелите като излязат. Къде ще се скрия? - питал Прасчо. - Риташ кошера и тръгваш да бягаш, зад хълма има едно езеро, влизаш вътре, пчелите ще стоят малко и ще си тръгнат. След това ще излезеш. Благодарил му Прасчо и тръгнал. Стигнал дървото, ритнал кошера и Пчелите излязли и почнали да го гонят. Бягал Прасчо минал хълма, обаче езеро няма. Продължава да бяга - езеро пак няма. Накрая го стигнали пчелите и му ебали мамата. След два часа, едвам вървейки, той се върнал при дървото с меда. Пред дървото стоял Мечо пух, който се излегнал, а до него стоял празен кошера с меда. Прасчо през сълзи го пита: - Мечо Пухм защо ме излъга, нали бяхме приятели? - Млакни ве свиня, не виждаш ли, че ми е тежко?
Оценка 0 от 0 гласа
Един адвокат трябвало да защитава в съда арменец. Той трябвало да докаже, че арменецът не е имал отношения с известна жена. И адвокатът много добре се справял с задачата си до онзи момент, когато в залата на съда не довели детето на жената. Детето поразително приличало на арменеца. Адвокатът се смутил от приликата, но направил усилия над себе си и казал: - Господа съдии, приликата още нищо не доказва. Човек с човек си прилича. И аз имам едно дете, което поразително прилича на един мой комшия…
Оценка 5 от 2 гласа
Телефонът на Джон звъни. Той го вдига: - Ало? - Здравей, тук е Сюзън. Срещнахме се на един купон преди три месеца. - Сюзън ли!? Преди три месеца? - измърморил неуверено Джон. - Да, на купона у Били. След това ти реши да ме изпратиш до вкъщи и по пътя спряхме и се прехвърлихме на задната седалка... Ти каза, че ти е било страшно приятно с мен. - А, да, Сюзън! Как я караш? - Бременна съм и съвсем сериозно обмислям да се самоубия. - Както казах, общуването с теб е изключително приятно - отвърнал Джон.
Оценка 0 от 0 гласа
Селянин въртял бизнес със своето магаре. На този който успявал да накара магарето му да се смее давал 50 лева, в противен случай му прибирал 50 лева. Цялото село се пробвало но никой не успял. Накрая дошъл един непознат мъж и решил да се пробва. Мъжът отишал до магарето и му прошепнал нещо, след което магарето се попикало от смях. След това стареца му казал - Сега ако го накраш да реве ще ти дам всичките пари които имам. Непознатия изгледал старчето и доволно се съгласил. Отишъл той до магарето и след броени секунди се чул див магарешки рев. Върнал се той при стареца да си вземе печалбата, а стареца го гледа като теле в железница и му вика: - Парите са си твои, но би ли разкрил как го правиш? Непознатия отвърнал: - Просто, първият път му прошепнах, че оная работа ми е два пъти над неговата, след което то се попика от смях, а вторият нямаше как направо му я показах.
Оценка 5 от 1 гласа