- Ще се развеждам с жената. Вече пет месеца не говори с мен. — В ред ли си? Къде ще намериш такава жена, бе?

Пътува си един пич през пустинята, един ден, една седмица, и на втората седмица страхотно му се приискала жена. Обаче, само камилата била наоколо. „Абе колкото и да ми се иска, не мога с камилата!“ – помислил човекът. След още няколко дни си обещал, „Ако до един час не срещна жена, ще я почна тая камила и толкоз!“ След три часа въздъхнал, спрял и разчекнал камилата. Тя обаче усетила какво следва и търтила да бяга, а ебачът – след нея. След половин час налитат на една страхотна мадама, която изкусително казва: — Какво мога да направя за теб, красавецо? Мъжът, обезумял от нагон, изкрещял: — Хвани я тая камила да я наеба, бе!

Срещат се две приятелки: — Как може така да изневеряваш на мъжа си?! — А как, знаеш ли някакъв друг начин?

Две мутри се разхождали. Едната вика: — Виж каква прекрасна природа. — Абе кфа ти природа? От тез дървета нищо не виждам!

Войник отива при командира: — Искам отпуска, жената трябва да ражда… Командирът го пуска. След седмица се връща войника. — Е, момче или момиче? — След девет месеца ще разберем.

Съдията: — Защо разбихте магазина? — Защото имах проблем! — Какъв? — Ключов…

Баща се кара: — Не ме интересува, че си вече на 16 години. С този грим и с тази минипола няма да отидеш на купон. Разбра ли ме, Евгени?

Братче и сестриче се карат за последния бонбон от кутията. Майката казва на момченцето: — Защо не отстъпиш на сестра си? По-умният винаги отстъпва. — Да не съм толкова глупав – да съм по-умен?

Стои един борец пред една баничарница, върти се и пуфти. Минало едно циганче покрай него … Бореца: Чшшшш, ела тука бе! Циганчето: Абе бате аре стиа бе. Б: Ела тука бе. Влезни ми земи една баница! Ц: Абе бате моля ти се. Б: Влезни ми земи една баница, ето ти 5 лв.! Ц: Абе бате стиа бе. Б: Влезни ми земи е`на баница, ето ти 5 лв. рестото за тебе! Ц: Абе бате ти не можеш ли да си земеш сам? Б: Три пъти влизам да си купя, тия ми дават оборота и бягат. Влезни ми земи една баница!

Изпит по правилата за пътното движение: — Представете си кръстовище, тук сте вие, тук един автобус, тук – камион, тук – мотоциклет. Кой ще премине пръв? — Маршрутката. — Защо пък маршрутката? Откъде се взе тая маршрутка? — Знам ли откъде, по дяволите, се взимат тия маршрутки?!

- Пешоо, колко е часът? — Три. — Пешоо, колко е часът? — Шест. — Пешоо, колко… — Иване, има ли значение – с доживотни присъди сме…

Луд баничар седи на празния площад и вика. — Топли банички елате. Дошъл един човек и го попитал. — Може ли една баничка. — Чакайте господине не се блъскайте – казал баничарят. Клиентът се учудил, че няма никой на площада и решил да се изхитри. Ударил един силен шамар на баничарят. — Кой ме удари – казал баничарят разгневено. — В тая навалица откъде да знам.

През нощта, на прозорчето на денонощна аптека мъж: — Госпожице, има ли презервативи XXXL? — О, господине, ама защо така през прозорчето… влезте, премерете!

Качва се монахиня в автобус. Един пънкар ведна се лепва зад нея и почва да и пуска ръце. Възмутена, монахинята слиза на следващата спирка. Шофьорът на автобуса, станал свидетел на случилото се и извиква пънкара при себе си. — Ще ти дам един съвет, – казва шофьора на пънкара – познавам тази монахиня. Тя всяка неделя в 8 часа вечерта ходи на гробища и се покайва пред гроба на починал игумен. Ти ще застанеш зад гроба маскиран в черно и ще се представиш за въпросния игумен. Тя е глуповата и лесно ще я прелъжеш. Речено сторено. Пънкарът отива маскиран и се скрива зад гроба. Пристига монахинята и почва да се покайва. В този момент пънкарът казва: — Дъще аз те слушам и ще ти дам прошка… — Какво да направя – попитала монахинята. — Вдигай си фустата и ще ти дам прошка. Вдигнала фустата монахинята, пънкарът минал зад нея и я почнал. Точно преди да свърши, пънкарът си свалил маската и със смях казал:´ — Глупачкоооо… Аз съм пънкаря… Тогава монахинята си свалила наметалото и казала: — Знам… А аз съм шофьора!

 – Иванчо каза на баща си, че ще има малка родителска среща.  – Бащата пита и каква е тя?  – Аз, ти и директора.

Един човек имал проблеми в сексуалния живот. Отишъл на сексолог и той му казал, че жената обича да я превъзнасят, да и говорят хубави неща и да я ухажват. Дал му ценни съвети и човекът си тръгнал за вкъщи. Прибира се той и още от вратата подхванал булката. — Ех, скъпа, ако бях художник, щях да те нарисувам, ако бях скулптор, щях да те изваям, ако бях поет, щях да ти посветя стихотворение, ама като съм един прост тенекеджия…

Две блондинки си говорят на бара. Едната изведнъж пада на земята и умира, а другата я поглежда и я пита: — Абе, ти на ква ми се прайш ма…

Един човек срещнал свой приятел и го поканил на гости. Тръгват заедно и когато пристигат още от вратата тъщата го посреща взема му палтото, кани ги да влязат в хола и да се настанят. През това тъщата носи чехли и ги нахлузва на краката на зет си. Приятелят много учуден от ситуацията пита: — Какво я правиш тази женица, биеш ли я нещо, че е толкова послушна? — Не, нищо подобно. Питай я ако искаш… Гостът съответно попитал: — Защо е цялата тази любезност? — Ами как да кажа… – започнала тъщата – … отначало, когато младите се нанесоха много се радвахме; момчето е добро, здраво, справедливо и спокойно – нали работи като футболен съдия. Имахме котка, но тя нещо не го харесваше много много и още първата вечер го надраска с нокти по крака. Той нищо не каза, само извади от джобчето си един жълт картон, вдигна го и после го прибра. И така всичко си продължи спокойно. След два дни докато зет ми гледаше телевизия, обаче, котката скочи върху него и го надраска по рамото. Той пак реагира много спокойно – извади жълтия картон и го вдигна. Но една вечер котката скочи върху лицето му и го одраска. Тогава той вдигна червен картон и на сутринта намерихме котката обесена на тавана… — Тази история е много тъжна, но не разбирам какво общо има с това да си толкова любезна със зет си. — Ами аз вече имам два жълти картона…

Един фермер се прибирал и видял, че къщата му гори. Изтичал при съседите и се обадил в пожарната: — Елате бързо. Тук има пожар! — Добре. Как да стигнем до вас? — Не са ли ви останали от онези червени камиони?

- Дайте ми две батерийки! — От кои по точно? — Дурак от село,най много издържат. — Аааа, Дурасел нямаме! — А от онези шибаните имате ли! — Да и Тошиба имаме!