Изпращат английски шпионин в България, с маскировка като чужд студент. След два дена го разобличават и го връщат обратно.
- Как те хванаха? - питат го шефовете му.
- Ами на лекциите - всички спят, а аз си водя записки, и ме разкриха.
Пращат друг шпионин, той се връща след месец.
- Как те хванаха?
- Ами на лекциите всички спят, и аз спя. В общежитието всички пият, а аз уча - и ме разкриха.
Пращат трети шпионин, той изкарва половин година и се връща.
- Тебе пък как те хванаха?
- Ами на лекциите всички спят, и аз спя. В общежитието всички пият, и аз пия. Обаче като дойде сесията - всички си взеха изпитите, а мен ме скъсаха на английския.
Официална статистика за България няма, но според изследване в индустриалните държави между 6 и 10 процента от населението е изпитвало поне веднъж в живота си остри паник атаки, а близо три процента е с хронично паническо разстройство с продължителност над 12 месеца. Най-често то връхлита онези, на които психиката не успява да се примири със сивотата на битието. Те изпитват по-високи нива на тревожност, когато потребностите на душата им не намират реализация в живота им. И не винаги дразнителят е на работното място, понякога той е много по-близо до тях. Важното е да се каже, че паническото разстройство всъщност е предпазен клапан и алармен сигнал за промяна. То е състояние, не диагноза.
В студиото гостува психотерапевтът Кремена Станилова.
Коментари (0)
ВходВсе още няма коментари. Бъди първият!