"Голямата четворка" постепенно губи тежест

Икономиката на Европейския съюз остава силно концентрирана в няколко държави, начело с Германия. През 2025 г. Германия, Франция, Италия и Испания заедно формират 61% от БВП 

Общият БВП на ЕС през 2025 г. възлиза на 18,8 трилиона евро. От него около 4,5 трилиона евро се падат на Германия, която генерира 24,1% от икономическата продукция на съюза.

Франция е втората по големина икономика с дял от 15,9%, следвана от Италия с 12%. Испания заема четвъртото място с 9%. Така "голямата четворка" формира 61% от целия БВП на ЕС. Нидерландия допълва челната петица с 6,2%. Всички останали държави членки имат дял под 5% от икономиката на съюза. Полша е непосредствено под тази граница с 4,9%, а след нея е Белгия с 3,4%. Швеция и Ирландия имат по 3,2% от БВП на ЕС. Делът на Австрия е 2,7%, на Дания - 2,2%, а на Румъния - 2%.

В 15 държави членки делът от европейската икономика е под 2%. Заедно те генерират едва 11,2% от общия БВП на ЕС, пише Euronews. Чехия има дял от 1,8%, Португалия - 1,6%, Финландия - 1,5%, Гърция - 1,3%, а Унгария - 1,2%.

България също остава сред икономиките с най-малък принос към общия европейски БВП, но през последните две десетилетия делът ѝ се е увеличил значително. През 2005 г. България е формирала 0,3% от БВП на Европейския съюз. Двадесет години по-късно делът ѝ вече достига 0,6%, което означава увеличение с 0,3 процентни пункта. Това е сравнително малък дял на фона на водещите икономики, но показва, че българската икономика е увеличила относителната си тежест в рамките на ЕС. За сравнение, Полша е държавата с най-голямо увеличение на дела си за същия период.

Сравнението на данните за последните 20 години показва сериозно разместване в относителния принос на отделните икономики.

Италия е държавата с най-голям спад. През 2005 г. тя е формирала 15,6% от БВП на ЕС, докато през 2025 г. делът ѝ е 12%. Това е понижение с 3,6 процентни пункта. Франция също отчита значителен спад - от 18,4% през 2005 г. до 15,9% през 2025 г., или с 2,5 процентни пункта. Следват Испания и Гърция, чиито дялове са намалели съответно с по 0,7 процентни пункта. За Гърция промяната е по-съществена предвид по-малкия размер на икономиката - делът ѝ се свива от 2% до 1,3%.

Германия е запазила сравнително стабилната си позиция, като делът ѝ е намалял само с 0,1 процентен пункт за две десетилетия.

Полша е държавата, увеличила най-много дела си от общия БВП на ЕС. През 2005 г. полската икономика е представлявала 2,6% от икономиката на съюза, а през 2025 г. делът ѝ вече достига 4,9%. Увеличението е с 2,3 процентни пункта. Ирландия и Румъния също са увеличили дела си с повече от 1 процентен пункт - съответно с 1,4 и 1,2 процентни пункта. Чехия е повишила дела си от 1,2% до 1,8%. 

Промените са отчетливи и при сравнението само между 2015 и 2025 г. Делът на Франция се е свил с 2 процентни пункта, а на Италия - с 1,5 процентни пункта. Германия също губи част от относителната си тежест - от 25,1% през 2015 г. до 24,1% през 2025 г., или с 1 процентен пункт. Полша отново е лидер по ръст за десетгодишния период, като увеличава дела си с 1,4 процентни пункта. Това е пореден знак за постепенното разширяване на ролята на полската икономика в общата икономика на ЕС.

Делът от общия БВП на ЕС показва мащаба на икономиката, но не отчита броя на населението. Затова показателят не може сам по себе си да даде представа за икономическото благосъстояние на гражданите.

За сравнение между държавите се използва и БВП на човек от населението, изчислен по стандартите за покупателна способност (PPS). Този показател отчита различията в ценовите равнища и разходите за живот в отделните страни от ЕС.

Съществено се различават и средните годишни брутни възнаграждения в Европа. Така една държава може да увеличава дела си от общата икономика на ЕС, без това автоматично да означава същото увеличение на доходите или покупателната способност на нейното население.