Вторник, 6 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 25°

Разни

С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.
Оценка 0 от 0 гласа
Как звучат литературните заглавия, когато си гладен: "100 години пастърма" "Война и пир" "Синовете на великата печка" "Птиците увиват сърми" "Мъжът и мусаката интимно" "Старецът и мезето" "Цялото гладно войнство" "Мадам Боб Вари" "Много шунка за нищо" "10 малки крекерчета" "За пръжките и хората" "Магьосникът от магданОЗ" "Повелителят на мусаките" "Пипи дългото кебапче" "Шницелът на Леонардо" "Баскервилското вурстче" "Малката дюнерпродавачка" "Зелникът на Бриджит Джоунс" "Брулени Кълнове" "Патладжанско царство" "До Чикаго за Кебап"
Оценка 0 от 0 гласа