Вторник, 8 септември 2026 | Асеновград Слънчево 28°

Всички категории

Малко момиченце: - Мамо, може ли да изведа кучето на разходка? Майката: - Не, скъпа. Кучката е разгонена! Детето: - А какво означава разгонена? Майката: - Иди в гаража, намери баща ти и го питай него. Отива в хлапето в гаража и пита бащата: - Татко, искам да изведа кучката на разходка, а мама не ми разрешава. Казва, че се била разгонила... Бащата мълчаливо взима тубата с бензин, топва в нея един парцал, а след това маже кучката между краката... - Готово! Сега можеш да я изведеш. Никой няма да я подуши... Момиченцето тръгва на разходка и след 10 минути се връща без кучето: - Тате, на кучката през две преки и свърши бензина. Сега едно друго куче я дърпа на буксир към къщи...
Оценка 0 от 0 гласа
Връщайки се от детската градина Иванчо влиза вкъщи, и родителите му забелязват, че в речника му са се появили нови думички. Иванчо: - Мамо, а какво е котенце? Майка му отваря енциклопедията и му показва рисунка на котка. - А а какво е кучка? Майка му пак отваря енциклопедията и му показва рисунка на женско куче. Недоволен от отговорите, Иванчо отива при баща си: - Тате, а какво е котенце? Баща му изважда един "Плейбой" и на снимката на гола леля загражда с молив мястото между краката: Ето! - Тате, а какво е кучка? - Кучка, синко, е всичко останало извън кръга...
Оценка 5 от 1 гласа
Пътува си един пич през пустинята, един ден, една седмица, и на втората седмица страхотно му се приискала жена. Обаче, само камилата била наоколо. "Абе колкото и да ми се иска, не мога с камилата!" - помислил човекът. След още няколко дни си обещал, "Ако до един час не срещна жена, ще я почна тая камила и толкоз!" След три часа въздъхнал, спрял и разчекнал камилата. Тя обаче усетила какво следва и търтила да бяга, а ебачът - след нея. След половин час налитат на една страхотна мадама, която изкусително казва: - Какво мога да направя за теб, красавецо? Мъжът, обезумял от нагон, изкрещял: - Хвани я тая камила да я наеба, бе!
Оценка 0 от 0 гласа
Червената шапчица, Дан Симънс - Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора. - Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва. - Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е? - Да. - Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори? - Клонките на кленовете те поеха в последния момент. - Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах? - Погрижих се за това. - Какво е това място? - Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп. Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
Оценка 0 от 0 гласа